Анаболните стероиди представляват категория лекарствени препарати, които съдържат синтетично произведени форми на половия хормон тестостерон или друго подобно съединение, свързано с тестостерона, подобно по действие и структура. За да бъде разбрано как работят анаболните стероиди е важно да се разбере как тестостеронът функционира. Какво точно е тестостерон?
Какво е тестостерон
Тестостеронът е основният мъжки полов хормон. Той се произвежда от Лайдаговите клетки в тестисите, в различни количества през цялата продължителност на живота на мъжа. Действието на този хормон става най-силно изразено по време на пубертета. В този период повишеното производство на тестостерон предизвиква всички познати физиологични промени в мъжкото тяло, като превръщат момчето в мъж. Тези промени се изразяват във вторичните полови белези. Това са – промяна на тембъра на гласа, окосмяване на лицето и тялото, повишена секреция на мастните жлези, развитие на половите органи, съзряване на сперматозоидите и повишено либидо. Всички тези ефекти се наричат „андрогенни свойства на хормона“. Всъщност мъжката полова система не може да функционира правилно ако нивото на този хормон е недостатъчно.
Повишеното ниво на тестостерон в тялото предизвиква ускоряването на „анаболния“ растеж, което се изразява в увеличена скорост на протеиновия синтез. Това води до рязко натрупване на повече мускулна маса. Тестостеронът е основната причина мъжете да имат повече мускулна маса от жените. Мъжкото тяло произвежда 2,5-11 мг. тестостерон на ден, докато женското тяло произвежда около 0,25 мг на ден. Доминиращият хормон при жените е естрогенът. По-ниското ниво на андроген и по-високото ниво на естроген при жените е предпоставка те да натрупват повече телесни мазнини, отколкото мускулна тъкан. Това е причината те да имат по-нисък ръст и по-голяма склонност към остеопороза.
Тестостеронът – основният анаболен хормон и стероид
Механизмът с който тестостерон предизвиква тези промени е малко сложен. Когато е свободен в кръвния поток, неговите молекули са способни да взаимодействат със специфични клетки в тялото. Това са клетките на костите и мускулите, кожата, скалпа, бъбреците, централната нервна система и тъкани на простатата. Тестостеронът се свързва с транспортни протеини в кръвта и достига целевите клетки. Там той взаимодейства със специални хормонални рецептори, наречени андгоренни рецептори.
Това взаимодействие може да се оприличи на система от ключалка и ключ, където всеки рецептор се активира само от определен хормон. По време на свързването на тестостерона с вътрешноклетъчния рецептор (разположен в цитозола на клетката, не на повърхността на мембраната) се образува нов „рецепторен комплекс“. Този комплекс (хормон и рецепторна страна) мигрират към ядрото на клетката. Там те се свързват със специфична част от клетъчната ДНК, наречена елемент на хормонален отговор. Това свързване активира копирането (транскрипцията) на специфични гени, които провокират увеличаванене синтеза на основните контрактилни протеини актин и миозин (иРНК), което всъщност изразява мускулния растеж. Също така се предизвиква увеличено съхранение на въглехидрати поради андрогенното действие на хормона.
След като този процес завърши, комплексът хормон-рецептор се освобождава. Връзката между хормона и рецептора се разпада. Така те мигрират обратно в цитозола. Освободената молекула на тестостерона вече е в готовност да попадне отново в обръщение и да взаимодейства с други клетки. Установено е, че целият процес на всички тези взаимодействия протича за около 4-6 часа.
Процесът влияе на производството на червени кръвни клетки
В бъбреците същият този процес е отговорен за увеличаване на еритропоезата (производството на червени кръвни клетки). Той увеличава концентрациите на червените кръвни клетки и техния транспортен капацитет за кислород. Много спортисти погрешно смятат, че оксиметолон и болденон са единствените способни да предизвикат този ефект. Всъщност стимулирането на еритропоезата се осъществява с употребата на почти всички анаболни андрогенни стероиди. Този ефект се свързва с активиране на андрогенния рецептор в клетките на бъбреците. Единственото изключение от това е дихидротестостерон и неговите производни, които бързо се разграждат при взаимодействие с ензима 3-алфа хидроксистероид дехидрогеназа и поради това показва ниска активност в тези тъкани.
Важно е да се отбележи, че различните хормони се свързват с различни рецептори. Така например съществуват хормони, които взаимодействат с много малко, но много специфични рецептори. Така ограничават въздейтвието си в определени органи. Освен това броят на рецепторите, които отговарят на определен хормон може да се променя с времето. Това води до увеличена или намалена чувствителност на клетките. Рецепторно свързване променя клетъчната активност и води до увеличение или намаление в нормалните процеси на тялото. В зависимост от местоположението на рецептора в целевата клетка и химичната структура на хормона, последният може да директно да се свърже с рецептора и да предизвика модулиране на генната транскрипция или индиректно чрез свързване към рецептора на клетъчната повърхност може да стимулира сигнални пътища.
Мастните тъкани също са андроген отзивчиви и в тях тестостеронът поддържа липолитичния капацитет на клетките (метаболизирането на мазнините). Това се постига чрез андроген свързаното регулиране на бета-андрогенните рецепторни концентрации или общата клетъчна активност. Нивото на андрогените в организма тясно корелира с нивото на съхранените телесни мазнини. Когато нивото на андрогени намалява натрупването на мазнини се увеличава. Обратно с увеличаването на андрогенното ниво се увеличава скоростта на изгаряне на мазнини. Съотношението андроген / естроген е много важно, като естрогенът играе противоположна роля и увеличава натрупването на мазнини в тялото. Когато спортистът иска да се освободи от мазнини трябва да поддържа нивата на естроген ниски. Поради тази причина неароматизиращите стероиди винаги са били предпочитани в културизма, защото предоставят увеличаване на мускулната маса и дефиниция без натрупване на мазнини.