История на анаболните стероиди
Макар Анаболните Стероиди да остават в сянка до 20ти век, историята на Анаболните Стероиди, такива каквито ги познаваме днес, има своите корени още от древността и за да можем да добием пълна представа за техния ефект и влияние върху спорта, трябва да се върнем в древна Гърция.
Древното начало
Въпреки липсата на световна популярност до началото 20ти век, употребата на чист Тестостерон датира още от началото на оригиналните Олимпийски игри. Като именно хормонът Тестостерон седи в основата на всички Анаболни Стероиди познати днес.
Известно е, че първите Олимпийски атлети, които спокойно можем да наричаме бащите на съвременната атлетика, са приемали животински тестиси непосредствено преди състезание. А понякога и за по-продължителни периоди от време. Съмнително е, че тези атлети са имали реална представа, както точно правят, но са били на прав път.
Новата ера
През 1849 г. в Германия, Арнолд Адолф Бертхолд, който може да бъде считан за основоположник на съвременната ендокринология, започва научни експерименти с млади петли, като хирургически премахва тестисите им. Резултатите са ясна загуба на всички мъжки характеристики привични за вида, което красноречиво говори за ключовата им роля в развитието и функционирането на организма.
Разбира се, откритията на Бертхолд не разкриват кой знае колко за Анаболните Стероиди, но са важен момент в тяхната история, който не трябва да бъде пренебрегван.
Истинското начало
През 1931 г. отново немец, но този път химикът Адолф Бутенанд за първи път успява да определи с точност хормонът Андростенон, посредством само няколко литра урина. Това е било грандиозно откритие и едва началото на редица подобни, които позволяват на Анаболните Стероиди да еволюират и да станат неразривна част от спорта.
Малко след откритието на Бутенанд, друг немски химик Леополд Рузицка открива начин за синтезирането на хормона, позволявайки по този начин безопасната му употреба от хора. Така през 1935 г. Рузицка и Бутенанд създават първата партида синтетичен Тестостерон, за което през 1939 г. получават нобелова награда .
Проучванията не спират до тук, като през 40те години в Съветския съюз употребата на Анаболни Стероиди се превръща в нещо нормално, което и е основната причина техните спортисти да доминират. Не минава много време, преди Съединените щати да отговорят на това, посредством д-р Джон Зиглер, който успява за пръв път да разработи Анаболният Стероид Метандростенолон, който е пуснат за продажба през 1958 г. от Ciba Pharmaceuticals под търговското име Dianabol (Дианабол). Това отваря вратите за хиляди експерименти, които Ciba Pharmaceuticals провеждат, по синтезирането на Анаболните Стероиди и техните деривати.
Начало на употребата в спорта
Откритията на Зиглер в комбинация с натрупаното познание относно приложението на Тестостерона при съветските атлети, дава началото на комбинираната употреба на Метан с Тестостерон. Като комбинацията бързо се превръща в стандартна част от дневния режим на Американските спортисти.
Влиянието, което Анаболните Стероиди имат върху спортните постижения, е феноменално. Като през 1960 г. огромно количество нови Анаболни Стероиди са синтезирани и достъпни за употреба.
Проучванията и разработването на Анаболните Стероиди достига своя пик по това време. Германия е държавата, която инвестира най-много ресурси в тази насока. Това превръща техните атлети в доминираща световна сила. А проучванията от този период остават едни от най-подробните и обширни, до които имаме достъп днес.
От 1960 до 1980 г. развитието на Анаболните Стероиди е прогресивно. И почти всяка година, нови и нови видове Анаболни Стероиди стават достъпни. Изолирането и променянето на химичните им структури са прецизирани до нови нива. А естерифицирането на Тестостерона предоставя огромен брой нови възможности за неговата употреба.
Анаболните Стероиди и Олимпийските игри
До 1967 г. употребата на Анаболни Стероиди сред Олимпийските атлети и особено сред щангистите била широко разпространена. И макар голям брой именити лекари да застават зад тезата, че Анаболните Стероиди нямат реален ефект върху спортните постижения, Олимпийският комитет забранява тяхната употреба. Като през 1972 г. за първи път е въведен допинг контрол за всички атлети.
На пръв поглед, новосъздадената система за допинг контрол би трябвало да сложи край на употребата на Анаболни Стероиди. Следено било съотношението между Тестостерона и хормона Епитестостерон. Неговото естествено съотношение в човешкия организъм не надвишава 6:1 в полза на Тестостерона. Чрез кръвни тестове или урина, лекарите отчитали нивата на Тестостерона при атлетите.
Благодарение на немската мисъл и годините инвестирани в проучването и разработването на Анаболни Стероиди, скоро след въвеждането на допинг контрола, в Германия разработват Тестостерон. Този тестостерон може да се изчисти от кръвоносната система за по-малко от 3 дни. А ако това не е било достатъчно немската фармацефтична компания Jenapharm разработва синтетичен Епитестостерон за техните спортисти. Този продукт гарантира на 100%, че всички атлети ще бъдат в допустимите норми, вписани в допинг листата на Олимпийския комитет.
Без да бъдат засечени на допинг тестовете, немските атлети доминират на игрите чак до 1990 г. , когато в крайна сметка ги хващат. Огромният отзвук, който имат събитията от тези години, заедно с друг скандал от 1988 г. , когато канадския спринтьор Бен Джонсън бива заловен с допинг, дават началото на така наречената „война срещу Анаболните Стероиди“.
Войната срещу Анаболните Стероиди
До 1988 г. продажбата и разпостранението на Анаболни Стероиди е свободно и легално и единствения изискуем документ е бил рецепта. Това се променя и през същата година Анаболните Стероиди са категоризирани на равно с амфетамините, метамфетамините и морфина .
Анаболните Стероиди в днешно време
Независимо от това, че законите за регулация и контрол върху Анаболните Стероиди стават все по-стриктни през годините, днес тяхната употреба е по-разпространена от всякога. Освен масовото им приложение в спорта, днес Анаболните Стероиди се използват засилено в медицината в борбата с редица здравни проблеми. Kато : Андропауза при мъжете и Менопауза при жените. Също така и подпомагане на възстановителните процеси при хора с тежки изгаряния или след тежки катастрофи. Както и в борбата с рака на гърдата и остеопорозата, както и много други.