Допинг и спорт? От както спортът съществува като средство за развлечение и атракция, хората се опитват да мамят за да вземат предимство пред конкуренцията. Скандалите вървят ръка за ръка със спорта, от десетилетия назад.
Допинг
Забрана за руските спортисти да се явяват на олимпийски форуми, отнемане на състезателни права до живот на Ланс Армстронг, скандала с Мария Шарапова. На всеки голям форум, ставаме свидетели на поредният допинг скандал. Допингът и задкулисното подпомагане са част от големия спорт от много години насам.
Пиер Вайс, бивш генерален секретар на Международната асоциация на федерациите по лека атлетика (IAAF), коментира: „Тези спортисти не само мамят съперниците си, но излагат здравето си и дори живота си на много голям риск. „
Спортът обединява хората, но стремежа към постигане на високи цели, може често да бъде животозастрашаващ.
Стимулиращи субстанции: стари като самия спорт
Според Световната антидопингова агенция (WADA) терминът „допинг“ вероятно идва от холандската дума „dop“. Това представлява алкохолна напитка от гроздова ципа, използвана от воините на Зулу, за да ги направи по-силни в битка.
Древногръцките атлети са използвали специални диети и стимулиращи отвари за подобряване на представянето си. Спортистите от 19-ти век залагали на стрихнин, кофеин, кокаин и алкохол като стимуланти.
Томас Хикс взима сурово яйце, инжеции със стрихнин и консумира дози бренди по време на състезанието, за да се подпомогне и спечели олимпийския маратон през 1904 година.
В началото на 20-ти век, терминът допинг беше въведен, за да се опише незаконното инжектиране на на подсилващи препарати при състезателни коне. През 1928 г. IAAF стана първата международна спортна федерация, която я забрани.
През 1966 г. са въведени допинг тестове за световните шампионати по колоездене и футбол, а през 1968 г. се провеждат и първите олимпийски допинг тестове. До 70-те години на миналия век, повечето международни федерации го последваха.
WADA: определяне на стандарти за борба с допинга
През 1999 г. WADA е създадена, за да регулира стандартите за борба с допинга, след голям скандал със забранени субстанции през 1998 г. в Tour de France. Тя има за цел да „насърчава, координира и наблюдава борбата срещу допинга в спорта във всичките му форми“. WADA изготвя и ежегодно актуализира официалния списък на забранените вещества или методи на допинг. За да бъде добавен към списъка, даден елемент трябва да отговаря на два от следните три критерия:
- Подобрява или може да подобри спортните постижения
- Представлява или може да представлява риск за здравето на спортиста
- Нарушава духа на спорта
Списъкът е наличен на официалната страница на WADA.
Класове на забранените субстанции
Шест класа стимуланти са забранени от ръководните органи на спорта: стимуланти, диуретици, анаболно-андрогенни стероиди, бета-2 агонисти, наркотични аналгетици, хормони и пептиди.
Стимулантите
Стимулантите повишават възможностите и способността за преодоляване на умората чрез повишаване на сърдечната честота и притока на кръв. При тренировка те се използват за увеличаване на интензивността. Също така предизвикват агресия, която може или не може да бъде предимство по време на състезания.
Много стимуланти, включително амфетамини, ефедрин и кокаин, са забранени в спорта. Редица изследвания сочат, че много от смъртните случаи в спорта са в следствие на злоупотреба с амфетамини.
Стимулантите повишават кръвното налягане, което в комбинация с физическо натоварване затруднява естественият охлаждащ механизъм на тялото. Прегряването води до хидратация и забавяне на кръвообращението, затруднява работата на органите. Това е възможно да доведе до внезапна сърдечна смърт.
Освен това, стимулантите са пристрастяващи.
Анаболно-андрогенни стероиди
Понякога наричани анаболни стероиди, те помагат на атлетите да тренират на по-високи обороти. Значително увеличават мускулната маса и силата, възстановяването е по-бързо.
Рисковете включват увреждане на бъбреците, повишена агресия и нарушаване на естествения хормонален баланс.
Няколко факта за анаболните стероиди
- 4,9% от момчетата в САЩ са ги изпробвали поне веднъж
- 2,4 от момичетата също са ги изпробвали
- Най-често се предлагат от нелегални дилъри
Диуретици
Диуретиците увеличават скоростта на потока на урината и екскрецията на натрий. Така се регулира обема и състава на телесните течности или да се елиминират излишните течности от тъканите.
Медицинските приложения включват лечение на хипертония, сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност, бъбречни и белодробни заболявания и намаляване на неблагоприятните ефекти на соли и / или задържане на вода.
Въпреки че са забранени в спорта, спортистите използват диуретици по две причини.
Едната е за да премахнат бързо водата от тялото и да свалят килограми. Често се използва когато се налага да се влезе в определена категория, например в бокса.
Другата причина е да се замаскира използването на други стимуланти, като бързо се намали концентрацията им и промяната на PH в урината.
Рисковете от прием на диуретици включват тежка дехидратация на тялото, нарушаваща електролитния баланс в тялото. Също така хипотония, кръвоносен колапс, сърдечна аритмия, подагра и хипергликемия. Диуретиците повишават нивата на „лошия“ холестерол и намаляват нивата на „добрия“. Взаимодействие с други стимуланти, могат да крият още по-големи рискове за здравето.
Има доказани случая на смърт, в следствие на прием на диуретици в комбинация с други стимуланти.
Наркотични аналгетици
От медицинска гледна точка аналгетичният наркотик е опиоид – вещество, което действа фармакологично като морфин. Те са пристрастяващи.
Опиоидите маскират болката, причинена от нараняване или умора, като позволяват на атлетите да продължат да тренират въпреки болката и умората. Това от своя страна може да доведе до сериозно увреждане.
Пептиди и хормони
Пептиди, хормони и други растежни фактори, използвани в спорта, включват човешки растежен хормон (hGH), еритропоетин (EPO), инсулин, човешки хорионгонадотропин (HCG) и адренокортикотропин (ACTH).
EPO увеличава обема и силата и насърчава червените кръвни клетки. Повече червени кръвни клетки означава повече хемоглобин в кръвта, по-високи нива на кислород и по-голяма енергия. Неподходящата употреба на ЕРО може да доведе до тромботични събития като инсулт, хипертония, инфаркт и белодробна емболия. Също така е свързан с рак на кръвта и анемия.
EPO е забранен от Международния олимпийски комитет (МОК) през 1990 г., но липсата на надежден метод за тестване, затруднява предотвратяването му до 2000 г., когато тест за откриване на EPO е одобрен от WADA. Междувременно, от 1990 до 2000 г., изпозлването му е допринесло за поне 18 смъртни случая.
Gonadotropin, или hGH, е хормон с анаболен ефект, използван за повишаване на мускулната маса и ефективност, въпреки че проучванията не са потвърдили никакви положителни ефекти върху силата или издръжливостта. Той изгражда мускулна тъкан, но причинява ненормален растеж, сърдечни заболявания, диабет, проблеми с щитовидната жлеза, хипертония, рак на кръвта и артрит. Други неблагоприятни ефекти са болки в ставите, мускулна слабост, зрителни нарушения, увеличено сърце и диабет.
Методи за допинг
Двата метода за администриране на лекарството също са забранени: кръвен допинг и гено допинг.
- Кръвен допинг – WADA определя кръвният допинг като „злоупотреба с техники и / или вещества, за да се увеличи броят на червените кръвни клетки.“Практиката включва премахване на кръв от тялото и връщането й по-късно.Тя започна през 70-те години и беше забранена от МОК през 1986 г. Това може да доведе до бъбречна и сърдечна недостатъчност. Има два вида кръвен допинг:
- Автологичен: Кръвта на спортиста се отстранява и впоследствие се инфузира отново, за да се повиши нивото на хемоглобина, който носи кислород. Две единици (около 2 пинта) от кръвта на спортиста обикновено се отстраняват няколко седмици преди състезанието. Кръвта се замразява, след което се размразява и се инжектира обратно в тялото на спортиста 1-2 дни преди състезанието.
- Хомоложен: прясна кръв, взета от втори човек, се инжектира директно в спортиста.
Също така забранени в спорта са изкуствени кислородни носители, като хемоглобинови кислородни носители (HBOCs) и перфлуорокарбони (PFCs), използвани за същата цел.
- Гено допинг – Генният допинг се е развил от генната терапия, която включва инжектиране на ДНК в тялото на човека, за да се възстанови някаква функция, свързана с повреден или липсващ ген. Към генома на пациента се добавя синтетичен ген, след което се въвежда отново в костния мозък. Новият ген се отразява от клетките на пациента и действа като лекарство, постоянно включено в костния мозък. Генният допинг би включвал вмъкване на ДНК с цел повишаване на спортните постижения, което потенциално би променило генетичния състав на приемника, за да увеличи силата или скоростта. Той е почти неоткриваем.
- WADA го определя като „нетерапевтична употреба на клетки, гени, генетични елементи или модулация на генната експресия, имаща способността да подобрява ефективността“.
- Ефектите от генния допинг не са определени. Резултати от проучвания при животни не могат да бъдат потвърдени при хора по етични причини. Тайната, която заобикаля генния допинг, увеличава нейната мистерия и опасност.
- В момента само мускулна биопсия може да предостави необходимите доказателства, но това не е приложимо в спорта.Американската антидопингова агенция (USADA) заявява, че не е възможно да се открие гено допинг с настоящата технология.
Допингът: как се открива?
Откриването на забранени стимуланти в спортистите е предизвикателство на много фронтове.
Изследванията се провеждат предимно върху проби от кръв и / или урина, събрани при стриктни протоколи, но тестовете може да не улавят всички вещества. Голямото разнообразие от употребявани лекарства и лекарствени класове, техните различни свойства, места на приложение и механизъм на действие затруднява изпробването на всичко.
Някои вещества не са откриваеми. Страничните продукти могат да бъдат толкова малки, че да не произвеждат достатъчно силен сигнал за откриване. Използването на пластири или микродоза, например, може да намали откриваемото количество вещество.
Кръвните изследвания са способни да откриват ЕPO и синтетични кислородни носители, но не може да определи дали е извършено кръвопреливане.
Времето за употреба на стимуланти, също може да помогне да се избегне откриването им. Тестването се извършваше преди само между 6 и 11 часа, оставяйки прозорец за възможности за микродозиране. В миналото различни спортни организации са извършвали собствени тестове за допинг. Нови планове за борба с допинга ще включват нов, независим орган – не само за регулиране, но и за провеждане на всички тестове.
Билогичен паспорт на спортиста
Биологичният паспорт на спортиста (ABP) е електронен документ, който беше въведен от WADA през 2009 г., за да помогне за откриване на трансфузии. Вместо да се фокусира върху самата забранена субстанция или метод, тя позволява наблюдение на избрани биологични променливи във времето.
В паспортът се записва маркери на интервали от кариерата на спортиста. Всякакви драматични промени или очаквани модели могат да показват допинг, в който момент спортистът ще се подложи на специфични тестове, вероятно водещи до разследване.
IAAF обявиха подход на „нулева толерантност“ към допинга. WADA са одобрили по-строги наказания от януари 2016 г., удвоявайки забраните за спортисти, признати за виновни за допинга от 2-4 години, и призовават правителствата да криминализират допинга. Страни, чиито спортисти редовно се стимулират, могат да получат обща забрана, както в случая с Русия.
Но с напредването на технологиите, въвеждането на все по-изобретателни начини за измама и избягването на проверки, прави залавянето все по-трудно.